Историите на Владо Балчев: Огюст Дозон преподавал български език в Париж
Новата книга на историка Владимир Балчев "Пловдив-другият бряг на Европа" излезе на бял свят. Чудният сборник от неразказвани истории от Пловдив, свързани с европейските първостроители на града изпъстрени с невероятни архивни фотографии бе издаден от Жанет 45. Премиерата е на 15 януари в библиотека Иван Вазов. Балчев разказва увлекателно за хората, които напускат уредените си европейски домове, за да се озоват в нашия древен град, където полагат основи на политиката, на културата, на науката. Ето една от историите в "Пловдив-другият бряг на Европа" и дирята, която Огюст Дозон остава тук.
Владимир Балчев
Шарл Шампоазо, първият френски вицеконсул в Пловдив, е потомствен археолог. Огюст Дозон (1822 – 1890), вторият вицеконсул, още като дете демонстрира изключителни заложби. Когато прави първите преводи от творби на Гьоте, Шилер, Байрон и Шекспир, той е само на 16 години. По-късно учи санскритски, усвоява малайския диалект, който се говори на остров Ява. Получава задълбочени познания по история, антична и съвременна литература, прави проучвания за езика, историята и археологията на азиатските народи. Впоследствие се насочва към изследвания на фолклора. През 1859 г. издава сборник със сръбски народни песни, прави проучвания за сръбския и албанския език. Найден Геров пише до граф Н. П. Игнатиев, че още от 1860 г. Дозон бил свързан с България, тъй като по това време бил редактор на френския отдел във в. „Дунавски лебед” (издаван от Георги Раковски), а през 1862 г., когато турците бомбардирали Белград, съдействал при планирането на въстание в България.
Огюст Дозон пристигнал в Пловдив на 20 декември 1865 г. като завършен изследовател. Още с установяването си в града, започнал да учи български език. Втората му задача била да се запознае с историята на Пловдив, на Пловдивския санджак и на България. Само година по-късно Дозон настоял към Държавното училище за живи езици в Париж да се открие катедра по български и сръбски език. Мотивите за това предложение той изложил в нота до министъра на външните работи. За да бъде убедителен, анализирал обстойно всички издадени български граматики, а накрая написал нова граматика на българския език, в която таправил съпоставителни таблици на 11 езика. Това забележително изследване е открито през 80-те години на миналия век, но и до днес остава непубликувано.
Именно този забележителен човек живял в Пловдив близо четири години. Има сведения, че общувал с Йоаким Груев, който по това време бил управител на българското училище и моавин (помощник) на управляващия Пловдивския санджак. Контактувал и с видния общественик Тодор Искров Кесяков. Не се знае за какво са разговаряли. Покрай спора за автентичността на песните от сборника „Веда Словена” Дозон имал разговор и с Найден Геров. От това време датира едно събитие, което е документирано само в дипломатическата преписка. Дозон бил награден с ордена „Меджидие” от турското правителство, но французинът отказал наградата. Това решение било в разрез с дипломатическата практика, за което Дозон бил скастрен здраво от френския посланик в Царград.
Вторият доклад е във връзка с искането на населението от Тракия да се открие висше училище за подготовка на български учители. Изложението е от септември 1867 г. В няколко доклада Дозон настоява българското образование да бъде подкрепено от френското правителство, което да се обяви против опитите на Високата порта за сливане на турските и българските училища. В турските училища, освен наизустяване на текстове от корана, изучавали малко алгебра и имали елементарни познания по география и история. В същото време програмата на българските училища застъпвала пълния спектър от предмети, които се изучавали в развитите страни. За доказателство, дипломатът предложил подробен доклад за състоянието на българските училища в Пловдив и региона.
Сред докладите на Дозон, изпратени от Пловдив, заслужава да се споменат тези за природните богатства, икономическото развитие и културния напредък в България; за производството на розово масло в Пловдивско; за административните и данъчните реформи в Одринския вилает, към който спадал Пловдив. Извън дипломатическите задължения, французинът започнал да подготвя сборник с български народни песни, който бил издаден през 1875 г.
Огюст Дозон напуснал Пловдив на 4 април 1869 г. и тръгнал към Янина, мястото на новото му назначение. Следващият пункт бил Кипър, където в продължение на пет години изследователят провеждал археологически разкопки. От 1881 до 1885 г. бил в Солун. От 1885 г. постъпил Държавното училище за живи източни езици в Париж. Започнал да чете лекции за съвременния български език и връзките му със сърбохърватския и руския език.
